Отбелязваме празника на билките и лековитите растения - Еньовден, на 24 юни. Това е един от най-светлите български празници, който има вековна история.
На този ден обичаят повелява да наберем свежи билки, защото според народните поверия тогава имат най-голяма сила. След набирането на билките се сплитат венци, които момите пускат по течаща вода.
За този празник е характерно и къпането в реките, прескачането на огньове, сплитането на венци от билки, които се връзват с червен конец и с които се закичват момите.
Поверия и обичаи
Според народните легенди в нощта срещу празника водата става лековита. На еньовската вода някои гадаят, а други лекуват болежки с нея. При залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила).
В тези празнични венци се вплита и царят на билките – еньовчето. За да бъдат венците лековити, трябва да се сплетат 77 билки, които да са набрани в нощта срещу празника. Казват, че тази вода, в която са се окъпали първите слънчеви лъчи, е лековита.
Според народните вярвания, която мома види в ранните часове на 24 юни първите слънчеви лъчи, ще има много здраве и пари.
Легендите разказват, че в нощта на летния празник небето се отваря както за добри, така и за зли сили. Еньовден се свързва със самодивите и техните тайнствени ритуали, както и със змейовете, които крадели момите.
Ако на Еньовден човек си види сянката рано сутринта – ще бъде здрав през цялата година.
Четете повече в az-jenata.bg.
Снимка: Freepik